Details
Не гледай, че седя пред теб. Мен, всъщност ме няма. Всяка прегръдка отваря нова дълбока рана. Остави я да кърви. Не я покривай с нови истини. Нужна е кръв да се заздрави. Без да ни връща обратно в общите ни отминали спомени. Понякога от страх изпълнен без значение, Понякога любов, която придава всякакъв смисъл и вълнение. Аз: Не си тръгвай! Ти: Не ме пускай! Остави я да кърви...