Разговор со Бојан Трајковски - 16.04.2024

Македонска спортска сцена на спортското радио 90.3 FM В мистограмата на спортското радио 90.3 всекогаш оставаме простор на активните, на неактивните спортисти, на они, които са завършили кариерата, но има и такви, които днес ще зборуваме за нивното завършуване на кариерата. Един от нив е нашата познаца, кошаркар, репрезентативец на Македония долги години, Боен Драйковски. Боен, добре да идем како свеж пензионер или како нов пензионер в светот на спорта в нашата студия. Добро ли е Найдов, най-първо сакам да ви се благодарам на Фоканова да бидам гостим в вашата емисия. Я ще се кажа нов печен пензионер. Време беше, мислам, тежка отлука от почетък на сезона беше на УН. Негде около нова година донесох така, фамилиярна, плюс има поддържка за пензия и може малко ми е криво, ама и реално и ново години са, беше 24 години в кошарка и време е някаква нова, захватам някой нов път, нов правец в живота. Боен Драйковски е роден на 11. септември 1986 година, после долги години е от 2002 година в твой първ клуб, в който подпиша договор, ако не се лъжам, беше в 2001 година, а потоа настъпуваше за Балкан стилт. Балкан стилт, две години, после работнички и после почна при казна в цяло Македония. Боен Драйковски я гледа в твоята биография, от твоят неми път от 2002 година до 2024 година до завършуването на твоята кариера сега. Гледа в твоят път работнички, фен индустрия, Торус, Лирия, па малко възстранство от тук, Приштина, па повторно работнички, Куманово. Мислям дека, когато се погледне това, мислям дека няма клуб в Македония, в който ще не си. Реално няма, едини нови сега ще изкачат клубове и на кошаркарска мапа. Овие по-стари имат някаква по-голяма история, мислям дека скоро във всички има настъпувано към нас. Ти си еден от кошаркарите, който ще има настъпувано във двата големи градски ривали, и във работнички, и в МЗТ. Па работнички тази приказна малко похубава, по-дълготрайна. Тамо бев 6 години и от тия някои млади години, където се развива вякако играч и созрева. В МЗТ беше то една кратка приказна, една сезона, където беше по-наюбавите години. И може, щета, що не е продължително, ама много фактори към нас. Това е явна тайна. Имат влияние за тия отлуки, така да не ми е криво, съм го дал максимумът. Со двете екипи имам осваяно титули, с работнички двойни, с МЗТ куп. Така да мислам, че като са му оставили от двата тия някои вечни ривали, добър бил е. Пет шампионски титули в Македония в 2004, 2005, 2006, 2009, 2010. Потоа освоена титула в Косово. Па балкански шампион в 2015 година. Шест титули в купот на Македония. То е една бройка, която и оставаш зад себе в своята кариера. Няма да бидам скромен за македонски условия, тази бройка е добра, отлична, за мен е феноменална. Тия някои първи две-три титули с работнички, защото нямах някаква по-значена улога. Но следните виша, защото имам много голяма улога в осваяние на титули, посебно на куп титулите, много ми е драго, защото тия куп титули са с различни тимови. Следи някоя титул на пръв интернационал в Косово и Балканска лига таму. Имаше можност и за още повече, но за жал таков е спорт от спортска срека. Да, когато се биде във спорта 24 години, където вратим малко назад. Боян Трайковски потекнал от Македонска каменица. От мало место, в което спортът е наистина много важен дел от живението на той град. Защото ако не игра кошърка, си игра футбол таму. Сега имаме и кошаркарски шампиони на Македония от каменица, имаме второ лигаше футбол от Македонска каменица. То е оно, що те натера от мало место, от мал град да тръгнеш по кошаркарските практики. Реално, моят път никако не се съдараше с кошаркарският път. До тия некои 13 години, моя любов беше ръкометот. Съвсем случайно, професорът Бранко Кръстовски, който изкористам прилика да го поздравам, идваше в тоя летен период, имаше в това време кампови на Голаг Дълчево с Клубски, тия двайте са са най-битни в кошаркарска приказна, защото я съм дошъл в Сали и имам фатено баскет в моите ръци. Това беше една случайна приказна, имаше камп на Голаг, в този момент, в 2001-го балкан стил, екипа беше сериозен проект в македонска кошарка, с сериозни спонзори, случайно и добив повик пока на да отидвам да присутстввам на той камп, чисто на какво да бидам присутен, и направихме некои 1-2 тренинга, оставихме некои вакуум период в 3 месеца, я дори и се откъжах, ситерах приказна с ръкомет от Варда Ватростална, тогаш имаше некои интерес, и тренирах сериозно ръкомет. Ке беше ли върна ръкометара? Ке беше, искрено и на моменти ми е жал, че може да не продължим с ръкомет. От тие млади години за ръкомет бех много по-изграден како играч, и желбата за ръкомет ми беше много по-голема. Бек или пиво? Лев Бек. Лев Бек. В той период в 2001 г. се деси война в Македония беше, и моето дома строго беше Скопье, Нигър, Сели. И разбирав от той момент, периодът август, края на август, вече тази война превръщува, че се гляваше краят. Бранко, Кръстиски. Памтам дома седиме си ти, му дзвони на татко ми, сакам утре да се видиме. Сакате Каменица, сакате Скопье. Дето го имам много три месеци. Не знам как го вика, ама морам да го излечам от Каменица, и морам да го донесвам до Скопье. Мора да почне с окошърта. Мора да го натарам едностатно за да ръкометът го забравя. И все случайно почне. Дори аз имам запишано окочани на средно, па с идея да се превръщам в Скопье за ръкомет. Все беше у насъпка на ръкомет. Седнах ме на еден ручек. Мислям Скопье да беше, ако ме държи памето добро. Скопье, да, беше. Бранко направи някой таков муавет, хубав, някой идеи, някой замисли, че имаше за мене в тоя време, що беа някако ново. Кай мен е в първ момент, после тия муавети, когато се качваме в кола да се вракаме за Каменица, я едноставно реков, ясно, за кой ще бе не само за ръкомет. Може и детски уме тогаш. Опраче ни радостувание да се е другаче. Ти бе сменил филмът за живота. Да, за живота. Ти викам, даде някой идеи, меща е у Скопье платено, някой стипендии, опреми, тренинги. Не требаше някой долг период за размислуване, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, сега, Таленти за спорт имаме много, щосамеве политики на федерации или на клубове, тези деца ги откажуват от спортот. Не ги мотивират да продължуват, него... Затова като трябва тези младински лиги, пример, там има интерес, но има борба между деца, когато дойдат тези деца в сеньорски екипи, тук вижда на тези деца, се забравя. Посветеността, према них, е много стромна и минимална. И самият начин има на функциониране на клубовите, тези деца ги откажуват. И я да съм бил на нивно место, се става на университета на нивно место, и мене някакво не ми посвети от дента 5-6 саати, какво ще на времето ни посвятуваме на нас, и я би се откажал. Не е само да се дойде до сала сала, време са ти бъде да си тренира и толкова. На тези деца им трябва работа, индивидуални тренинги, кампови, витамини, скипендия редобно, примънят, имат някои стандарди, да бише знаеме, дека се е отиде ни до плафон, се е поскапено. Той не може да няма в джеп, да ми извини за сега 100 динари, да си плати автобуска карта, а ние да сахаме да дойде на тренинги. И да биде кой ще работи. Да. Боен, кариерата е завършена, сега ви ка се прават, предпоставам, малко да се отмориш, имаш планове за што по натамови дни? Или веќе имаш направено планове, што ще работиш ка комнат-пензионер? Да. Имам више некои път, що ще ми биде после в Кошаркада. Го терявам паралелно. Последната година, когато отлучих на почеток, беше и тамо и вамо. Къде си терявам работа, имаме отстранала на супруга, фирма фамилиярна, и си бидам там, когато се приключам, мислям, че ще ми биде добра промена, добра дължина в живота. Това значи, че в Кошаркада ще оставиш настране, ще се занимаваш за нещо друго, или пак планираш професионално семейната фирма, а в Кошаркада колко имаш време? Пак ще бидам искрен като сфура. Реално не се пранагивам бише в Кошаркада и мислям, че 99% нямам да имам никаква додирана точка с Кошаркада по натък в живота. И това ще биде некое минимално. Морам да кажа, това е вистината, може малко е чудна, болна, ама едноставно таква ми е отлука и мислям, че трябва да се отпочне. За жал, къде нас в Акедония доколку не се направа и трансвер, некој надвор од Македонија, да се нешто, ајде ке кажам, можеби ке биде малку по-грубо кажано, ама доколку не се излезе надвор од Македонија, па да се заработи нешто повеќе за да се има за живот, е наистина тешко да се одмели, се одговори тука во Македонија да се живее, да се обстоива. Може би до завршувањето на кариерата е да, но што по за завршувањето на кариерата, доколку не ли не се заврши факултеет, доколку не се најде вистинскиот пат за позавршувањето на кариерата, а не да е Боже па да се случи нешто несакано повред за време на кариерата, тоа е наистина нешто што е еден од најголемите проблеми. Тоа е еден момент што се коментира одназад 2-3 години. Мислам дека кога дадо некои идеи, некои планови се правеше, това е пенсийско съсигурение за спортистите като нас. Не знам цяло друго и спортове. Не съм от те камо, ако Шаркаев е... По правило, сега Боян Трайковски би трябвало да има 24 години работен в тази работа. Па не е 24, затова що ние сме ще съм правил муловет в група с полиция и бенефициран. Мислам дека е 3 години 4, така. Ако 24, Боян имал професионалност, тогава е 36. Така нещо, така нещо трябва да биде. За жал толкова и нас го нема. Спортистите са оставени едноставно после кариера на улица да се сногят сами, да се борят сами. Да отварят кафичи. Кафичи, таксисти, келнери, конобари, ги имаме среднато всекде низ градов и държавата. И малко е чудно, що той закон се сбори само, а никако не е дойган на дневаре. Не може да е спортист, защото е най-голям амбасадор у държавата, да нема пенсийско осигурение, да нема стаж никакъв и да биде она трестиран какво днес. Грайганин от 24. Затова Боян сега, която е най-виф, реков така наречен пенсионер. А по правило трябва да бидеш пенсионер. Затова реков така наречена пенсия. Мислам дека заслужива спорта да се смени овай закон и да се донесе някой закон за спорт. Не се сбори тоя министърство за спорт, ама с тя е тоя малък и мислам дека тежко дека. Ке се найде начин да се среди с това. Боян, на краят от овай наш денешен разговор, можем само да справо от мое име, от име на Спортска радио, който е, че извенателят 20 години постои менова фресвенция, да ти се заблагодарам най-напред за все оно, че го направиш за македонската кошарка, за всите твои клубови, за репрезентацията, за все това, че го оставаш за тебе, оният млади генерации, които трябва да учат от тебе и от твоите, твоето изалагане и твоето труд, който ще го обложи в кошарката. Най-напред за това да ти се заблагодарам, а потова сега да ти подсъкам сена юбаво в този втор дел от кариерата, който ще го имаш не спортски, а професионалния, в който ще го имаш в пролъжение. Хвала ви много още еднаш, да ще се заблагодарам на поканата ми, беше чест и задоволство, първо пензионерско интервю, къде вас, къде вас, ще ми биде дадено и посакувам да работите и да постоите още много-много години и да го поддържувате спортът какво ще го правите това до сега най-добро. Още еднаш те благодарам, почтовни слушатели, за този разговор са поранешният кошаркар Боян Трайковски, който е завършил своята кариера по 24 години поминати на Паркесот и потобрачите.